Всички сме чували за яйцеснасянето при рибите като форма на размножаването им, което се изразява в освобождаване на мъжки и женски полови клетки във водната среда, където се извършва оплождането. Оплождането може да се извърши и в женската, но така или иначе самките веднага след това отделят яйцата в околната среда – съответния воден басейн.
Чували ли сме, обаче, за т.нар. мътещи в устата си риби? Ето какво е описано за тях в Домашната зоология на Веселин Денков и Лиляна Михайлова в издание още от 1983 г.: „Голяма група видове от сем. Цихлиди е така наречените мътещи в устата си риби. Размножаването при тях е уникално. Хайверът се отлага в приготвени предварително на дъното плитки ямки, където се опложда, след което един от двамата родители поема хайверните зрънца в устата си. За целта в долната част на устната кухина се образува кожна торбичка, в която се съхраняват зрънцата, а при някои видове това става в горната част – небцето , което е разширено като пещерка. Със своеобразни дъвкателни движения рибите преобръщат зрънцата в устата си, което осигурява достъп на чиста вода и кислород до всяко зрънце. След излюпване на малките рибки, докато те още се хранят с жълтъчния мехур отново намират убежище в устата на родителите, които само от време на време ги пускат навън и после пак ги прибират. При опасност или нощем рибките са в сигурното убежище – устата на родителите. При по-голям брой от видовете женските рибки изпълняват тази роля, но при някои други тази роля се поема от мъжкия. При друг вид двамата родители едновременно изпълняват „отговорната роля на „инкубатор“. По време на „мътенето“ в устата, което продължава 4 – 6 седмици, съответният родител не приема никаква храна.
Многоцветният хаплохромис също спада към „мътещите в устата си риби“. При настъпване на размножителния период мъжкият с въртящи движения на тялото си изкопава няколко плитки ямки в пясъчното дъно, обикновено в основата на някое растение. Към една от тези ямки той примамва женската и след отлагането на хайверните зрънца и оплождането им в ямката женската ги поема в устата си и ги намества в разширеното си като торбичка гърло. Броят на яйцата обикновено е между 15 и 100. След това мъжкият веднага трябва да се отстрани от аквариума, за да не безпокои женската. В някои случаи и мъжкият проявява желание да отглежда малките и тогава той също поема част от хайверните зрънца в устата си, като гърлото му също се разширява. В такива случаи той не се отстранява от аквариума. По време на „мътенето“ женската рибка е много плаха, неспокойна, движи се бавно, дишането й е много затруднено и не приема никаква храна. Окраската на тялото значително избледнява. В това състояние, ако при придвижването си тя застане срещу светлината, зрънцата в гърлото й се виждат. От време на време тя с внимателни дъвкателни движения ги преобръща, за да могат от всички страни да имат достъп до чиста вода и до кислород. Инкубационният период обикновено е 10 дни. С нарастването на малките рибки едновременно се разширява и торбичката в гърлото и то до такава степен, че в последните дни вече майката не можа да затвори устата си и плува с отворена уста.“
