В последно време много се говори за паразитното заболяване Дирофилариоза. Причинителят Dirofilaria immitis е вид кръгъл червей, паразитиращ в сърцето и белодробните артерии, и е описан от паразитолозите още през 1865 г. През годините в България болестта се е наблюдавала основно в различни ферми за служебни и породни кучета, намиращи се в близост с биотопите на комари, които са основните разпространители на инвазията. Според статистически проучвания от 2007 г. насам случаите на Дирофилариоза се е увеличил в Пловдивска, Софийска, Русенска и Бургаска области, като процентите достигат притеснителни за нашите ширини стойности.
Половозрелият Dirofilaria immitis, който е с дължина 14 – 27 см, паразитира в дясното предсърдие и камера и белодробните артерии. Там се раждат и ларвите, които чрез кръвта по кръвоносните съдове достигат до кожата, откъдето биват поемани при кръвосмучене от комарите и бълхите – те са преносители на паразитозата. В насекомите ларвите се развиват до етап, в който са способни да предизвикат заразяване. При следващо кръвосмучене преносителите вкарват развитите ларви във възприемчивите бозайници – основно кучета и диви каниди, но също и котки. В подкожната тъкан те продължават развитието си за период около 2-3 месеца, след което с кръвообръщението достигат до сърцето. Целият цикъл на развитие продължава 8 – 10 месеца, а паразитирането в сърцето и артериите продължава 4 – 5 г.
Заболяването се развива бавно и коварно с клинични признаци като отслабване, лесна умора, задух и кашлица.
Макар и в редки случаи, заболяването може да бъде опасно и за хората.
Лечението на дирофилариозата е трудно и скъпо. Напредналите стадии на заболяването смъртността е голяма въпреки лечението. Основният подход в борбата срещу заразяването е профилактиката, която е много по-евтина и лесна. Тя трябва да бъде съобразена с цикъла на развитие на паразита, сезонността на разпространение на комарите, ефективността и правилната дозировка на прилаганите профилактични препарати. Това предполага създаване на правилна и ефективна схема за профилактика, която трябва да започне в ранна възраст, не по-късно от 1 – 2 месеца след раждането.
Веднъж годишно всички кучета над 6 месечна възраст трябва да се изследват. Предлаганият от нас вариант е антигенно изследване чрез кръвен тест в комбинация с микроскопско изследване.
Не трябва да се подценява и профилактиката на животни, живеещи в къщи, както и тези, които прекарват по-продължително време навън. Разходките в по-влажни райони, особено през активния сезон на комарите, който е от април до ноември, е препоръчително да бъдат сведени до минимум.
СХЕМИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА ДИРОФИЛАРИОЗА:
I. Препарати за вътрешно приложение (през устата):
1. Ежемесечно приложение на Дорамектин (Ендектовект)
Предимства: контрол на Дирофилариоза чрез елиминиране на ларвите на сърдечния паразит Dirofilaria immitis.
Недостатъци: единственото му действие за контрол на Дирофилариозата е само чрез унищожаване на ларвите.
2. Ежемесечно проложение на комбинация от Милбемицин оксим и Празиквантел (Милпразон):
Предимства: Превенция на Дирофилариоза и лечение на смесени инфекции, причинени от възрастни цестоди (плоски червеи) и нематоди (кръгли червеи), включително при телазиози (очен паразит).
3. Ежемесечно приложение на Ивермектин
Предимства: Превенция на Дирофилариоза. Лечение на смесени инфекции, причинени от възрастни нематоди (кръгли червеи) и ектопаразити.
II. Препарати за накапване („spot on” – форма):
1. Комбинация от Имидаклоприд и Моксидектин (Адвокейт) – ежемесечно приложение.
Предимства: Превенция на Дирофилариоза. Лечение на смесени инфекции, причинени от нематоди (кръгли червеи) и ектопаразити (бълхи, въшки, ушни кърлежи, саркоптична краста, демодекоза).
III. Инжективни препарати – ежемесечно.
1. Ивермектин
