Много от нас поне веднъж са били изправени пред трудното решение за съдбата на своя четириног приятел в последните му дни. Някои от нас, които имат категорично мнение по въпроса просто решават със или без много силни емоции. Други, люшкащи се между дилемата кое е или е било правилното решение, след това дълго време не спират да си задават въпросите: „Това ли трябваше да реша?“, „Правилно ли постъпих?“, „Може би имаше още дни моят мил другар?“ или в другия случай – „Може би не трябваше да го оставям да се мъчи?“ … Едва ли някога някой, взел което и да е от двете решения – да прибегне до евтаназията на животното или не, след това не си е помислил за миг: „Дали не сгреших?“. Предлагаме Ви в превод части от една статия по тази тема от руския сайт www.zoovet.ru/text.php?newsid=179
Евтаназия – нравствени проблеми
Всеки от нас може да даде отговор на въпроса: „Какво е добро и какво е зло?”, но дали е толкова лесно да се даде еднозначен отговор на един друг въпрос – въпросът за смъртта.
В прородата на всяко живо същество е да се опита да избегне смъртта: от инфузорията в езерото до човека. До последния миг да се хващаме за живота е заложено в нас от самата природа. Благодарение на това, в различни култури образът на смъртта често се асоциира с тъмнината. Но какво да се прави, когато смъртта е единствения изход в определен момент? Какво да се прави, когато животът става непосилно бреме и изпитание? Смирено да се търпи и да се избере живота или да се намерят сили да го напуснеш?
Днес всеки един от нас е е чувал термина „евтаназия”. За първи път е използван през 16 век от английския философ Френсис Беккон и означава „лесно напускане на живота”. До Втората световна война идеята за евтаназията е била доста популярна в медицинските среди и в редица европейски страни.
Днес в някои страни (Белгия, САЩ, Нидерландия) в различна степен евтаназията е разрешена, но не е широко разпространена. В България евтаназията е забранена и се квалифицира като предумишлено убийство.
Законът си е закон, но понякога животът диктува своите правила, а всеки човек има своя гледна точка по този въпрос. Питайте своите близки и познати за евтаназията и ще сте изненадани от техните отговори и аргументация по въпроса. Не напразно един мъдрец е казал: „Колкото са хората, толкова са и мненията”.
А какво ще кажете за евтаназията на животни, нашите верни приятели? По-скоро за онзи, за когото евтаназията на хора е табу, ще бъде против нея и при животните. Обаче от законодателна гледна точка евтаназията при животни не е престъпление. Нещо повече, във животновъдството понякога това е принудителна мярка, когато е наложително болните животни да се приспят, за да се продотврати разпространението на епидемия. Някой ще възрази, че това не е хуманно, но когато става въпрос за продължителна агония, когато няма никаква възможност да се помогне, оказва се, че евтаназията остава единственият хуманен способ да се предотврати страданието.
Евтаназията на животни е проложима само в много тежки случаи. Лекарят, който преглежда животното, не може да каже на стопанина дали да го приспи или не. Това може да раши само стопанинът. Лекарят в случая може да прогнозира как ще протече болестта и как ще се чувства животното. Най-добре е да се чуят няколко мнения на специалисти и само след това да се вземе решение.
За разлика от човека животните по различен начин понасят хроничната болка – те стават тихи и се крият. Стопанинът може и да не разбере, че техният любимец е болен и му е зле.
Може да се облекчат страданията на животното, като се грижим постоянно за него, но не всеки има такава възможност, а и да гледаме как нашият любимец, който дълги години е бил до нас, бавно умира – това е много тежко изпитание. Безусловно не е лесно да се избере евтаназията, но ако няма възможност да осигури необходимото качество на живот, тогава изходът от ситуацията е достойна смърт.
Всеки човек се сблъсква със смъртта и най-често за първи път именно със смърта на своя любимец. И на всеки му се налага да направи своя избор – дали да гледа как страда любимото животно или пък да се направи тежък избор и да се изпрати животното в свят, където то ще е по-добре и където няма никаква болка…
